Пека Песонен, „Копа-Коджека“: Без таван на директните плащания
Интервю на Екатерина Терзиева за Agronovinite.com
Пека Песонен е генерален секретар на най-голямата фермерска организация в Европа „Копа-Коджека“. „Копа“ представя европейските фермери, а „Коджека“ – аграрните кооперативи, които общо наброяват 66 фермерски организации в цяла Европа.
Пека Песонен е квалифициран агроном. През 90-те години работи в отдела за продажби и маркетинг на финландската млечна компания „Valio“. Бил е член на няколко консултативни групи на високо равнище относно подготовката на политиката на ЕС. По-късно става държавен секретар на финландското министерство на земеделието и горите. Има богат професионален опит в лобирането на равнище ЕС от името на финландските земеделски стопани, собствениците на гори (MTK и SLC) и горските кооперации (Pellervo).
Женен, с три деца.
– Г-н Песонен, в публикуваното в края на миналата година становище на Европейската комисия за бъдещето на прехраната и селското стопанство в контекста на ОСП след 2020 г. беше посочено, че 20% от фермерите в ЕС получават 80% от финансовото подпомагане. Според Вас как трябва да бъде променена Общата селскостопанска политика в следващия програмен период?
Това е популистко становище, което се поддържа от неправителствения сектор. Казват, че определени фермери получават твърде голямо финансово подпомагане. Но ако го съпоставим с пазарния принос, отиваме по близо до истинската ситуация и истинското разпределение. Защото точно тези 80 на сто от субсидиите са отговорни за лъвския дял от продукцията, точно тези 20% от фермерите произвеждат по-голямата част от земеделската продукция и помагат за постигането на общите цели на ОСП.
Разбира се има и елемент на дохода в тази статистика, също има и елемент, свързан с околната среда. В някои сектори може да се твърди че големите фермери правят абсолютно същото като малките фермери. Но по-важно е това съответства ли на дейностите, в които се намесва фермерът, които са релевантни към съответните цели на ОСП.
Ние не виждаме такъв голям проблем в разпределението на субсидиите. Въпросът е ефективна европейска политика ли е да избутваме настрани основните фермери, ориентирани към пазара и да преразпределяме помощ към фермери, за които земеделието е страничен доход, де факто дори не са и активни фермери. Можем ли да направим нещо, с което да подкрепим активните фермери?
Ако даден фермер концентрира дейностите си в земеделието, то трябва да го подкрепяме. Какво трябва да бъде преразпределението е тема на политическа дискусия. Но ако преразпределяме, трябва да дадем обосновка. Аз не виждам големи основания за такова преразпределение.
Не виждам основания за преразпределение на субсидиите
Ако заговорим за собствеността на земята, която е общият деноминатор за постигане на определени цели за околната среда, то нещата стават още по-сложни. Много по-комплицирано е, отколкото да се каже, че 80% от субсидиите отиват в 20% от фермерите, което по презумпция се смята за лошо. Аз не смятам така. По-важно е какво получаваме обратно, какви резултати постигаме.
Особено когато говорим за макроикономически направления и ефекти, които фермерите създават. Признаваме че това е доста сложно, трябва да се вземат предвид социално икономически фактори, екологични фактори, но трябва да намерим идеалното решение.
– Как оценявате настоящата система, при която плащанията са свързани със земята, а тя е концентрирана в малцинството от фермерите?
Същото правило, което коментирахме преди малко, се прилага и сега. Ако тези фермери работят земята и развиват земеделие, кое точно е неоправданото? Друг е въпросът ако вземем под внимание и собствеността на земята и започнем да даваме субсидии и на собственици на земя. Това не е подходяща политика. Теоретично можем да обвържем нещата с производството, но това не е много мъдро, защото ще предизвика сътресения на пазара на земеделски продукти.
Въвеждането на таван в директните плащания ще удари активните фермери
Искаме да видим как Европейската комисия би опростила нещата, какви са нейните предложения. Може би сте видели, че ЕК предлага горен таван. И някои от версиите отидоха доста под тавана от 100 000 евро. Но това ще удари точно реалните фермери, които участват на земеделските пазари. Би ли било в интерес на ЕС да реорганизира подкрепата, предвид факта, че това ще създаде сътресения при производството и на пазарите на селскостопански продукти?
– Какво е предложението на „Копа-Коджека“, как да се преорганизира системата на плащанията?
Сегашната политика дава добър набор от инструменти за решения. Имаме основна линия за директните плащания, която се допълва особено от втори стълб – програмите за развитие на селските райони. Ние поддържаме тезата за силна роля на втори стълб. Но трябва да намерим решение и на финансовите аспекти. Това означава държавите членки да не съфинансират втори стълб, т.е. ако може да прехвърлим средства от първи към втори стълб.
В някои случаи това може да проработи, но пък имаме съмнения, че в други държави членки няма да дават допълнително финансиране. Това значи, че ефектът от 100 евро от първи стълб ще е по-малък за развитието на селското стопанство и особено що се касае до влиянието върху доходите по втори стълб. Ако имаме достатъчно финансиране, втори стълб може да реши проблема с преразпределението.
– Трябва ли да има трети стълб в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г., който да обединява финансовите инструменти за управление на риска?
Не, защото такива инструменти трябва да са във втори стълб и да са доброволни по естество. Със сигурност подкрепяме тяхното по-добро използване. И в досегашната ОСП имаме налични инструменти за управление на риска. Например чрез регламента „Омнибус“ за опростяване на Общата селскостопанска политика посредством редица технически подобрения, внесохме не малко допълнения към инструментите за управление на риска.
В новата ОСП не трябва да има отделен, трети стълб за управление на риска
Харесваме този подход и смятаме, че това е добра инициатива. Но имайки предвид че има милиони ситуации, в които се намират фермерите, свързани с конкретните условия в техните производствени сектори, местата, в които произвеждат, достъпа до пазари и т. н., трябва да сме сигурни, че фермерите имат тези инструменти в наличност, но те са на доброволен принцип и ние напълно подкрепяме този подход и по-добрата му употреба.
– Как оценявате предложените от ЕК мерки за по-ефективно насочване на директните плащания, за да се гарантира доход за всички земеделски стопани в ЕС – задължително ограничаване на преките плащания, като се вземе предвид трудовата заетост, въвеждане на регресивни плащания като начин за намаляване на подкрепата за по-големите стопанства, засилено съсредоточаване върху преразпределителното плащане, за да може да се окаже целево подпомагане, напр. за малките и средните стопанства?
Не подкрепяме никакъв таван или регресивност на директните плащания. Причината е в това, че ЕС приканва земеделските производители да бъдат по-конкурентноспособни. По този начин Съюзът окуражава фермерите да стават по-големи, по-тясно свързани с веригата за добавяне на стойност, насърчава ги да създават кооперативи, да произвеждат съобразно нуждите на пазара.
Имайки предвид трудната ситуация, в която сега се намират фермерите, да им се каже: можете да сте конкурентноспособни, но само до определена степен, защото ние ще премахнем много инструменти от вашата директна помощ, това най-вероятно ще демотивира земеделците и най-вероятно ще доведе до по-нататъшно дефрагментиране на фермите.
Свиването на директните плащания ще стимулира дефрагментирането на фермите
Защото ако имаш ферма, която можеш да разделиш на две и да дадеш другата половина на друг член от семейството си, или създадеш друга фирма, юридическо лице, каква е добавената стойност от това движение? Ние знаем това отлично, трябва трезво да преценяваме и да признаем, че ще има последствия от това. Нека си го кажем директно в очите: само в държави, в които има големи, съществени фермерски структури, само там се постига нивото на среден доход, съпоставим с този на гражданите в тази държава. Основни примери в това отношения са Естония и Чехия, но не е реалистично да се очаква, че целият ЕС ще следва структурите на тези две страни. Важното тук е че не можем да кажем задължително трябва да станете по-конкурентоспособни, задължително трябва да сте по-интегрирани, трябва задължително повече да инвестирате в селското стопанство, но само до определена степен.
– Кога ще бъдат изравнени различията в размера на подкрепата по ОСП между старите и новите страни членки? ОСП трябва да изпълнява своята роля, като се придържа към принципите за „равенство между членовете на ЕС, големи или малки, на изток или на запад, на север или на юг“, припомнени от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в речта му за състоянието на Съюза от 2017 г.
Вие говорите за т. нар. сближаване между държавите членки, ние винаги сме подкрепяли намаляване на различията между тях. Видяхме положително развитие в някои от държавите членки съобразно сегашните европейски регламенти и вярваме, че това трябва да продължи.
Но също трябва да признаем, че фиксираната ставка – инструментът, с който на единица площ всички получават едно и също, е финансов инструмент, а не инструмент от ОСП. Другото би означавало, че ние преразпределяме доходите от ОСП сред държавите членки. Това е политически проблем и ние трябва да го признаем.
Нашата организация „Копа-Коджека“ подкрепя един по-унифициран модел на земеделие. Ако теоретично говорим за такава фиксирана ставка, най-вероятно различните страни членки ще прилагат диверсифициран подход към различните региони в самата държава членка, дори в различни сектори, когато става дума за директни плащания.
Сближаването между старите и новите страни членки предполага диверсифициран подход към различните региони
Например за България това ще означава, че ще имате транзитно плащане за низините и по-големите ферми и ще имате някакви специализирани култури в планински, в отдалечени региони, където трябва да поддържате земеделието. Там ще трябва да има различен подход, различна схема за подпомагане, за да подкрепяте развитието. Така че ще има диференциране и при самите държави членки, това е реалността и в почти всички държави членки нещата стоят по този начин.
Единствената страна, която е необвързана в това отношение, е Германия. Там дори между различните федеративни единици има диверсифициране, тоест различни ставки в нивата за подкрепа в рамките на една държава членка. Въпреки това те прилагат малко диверсифициране между фермерите. Ако идем към екстремния вариант – диференцираната ставка да бъде преразпределяна между държавите членки – това също не е правилно. Затова казваме, че трябва повече да се върви към по-обединен модул, какъвто и да е този окончателен модул, но ние ясно трябва да се движим в тази посока.
– Фермерите и други заинтересовани страни трябва да направят повече по отношение на околната среда и климатичните промени. По какъв начин, според Вас?
Ние сме много мотивирани да участваме в дискусиите за промените в климата и намаляване ефектите от климатичните промени, задължени сме да се придържаме към редица мерки. Важното тук е, че няма намаляване на ефектите в промяната на климата без селското стопанство. Аграрният сектор е единственият, който може да го направи по-лесно, да накара нещата да се променят, и заедно с лесовъдството ние сме единственото решение.
Търсим вариант как мерките за намаляване ефекта от климатичните промени да се превърнат в бизнес възможност
Трудността е в това как свързваме това с устойчивото производство на храна, с безопасността на хранителните доставки и как да направим всичко това икономически устойчиво. Ние гледаме към вариант как това да бъде превърнато в бизнес възможност. Как можем да продаваме на пазара, как да развием действия, които имат пазарен елемент в себе си и това е голямото предизвикателство за нас. например земеделците може да получават въглеродни кредити и те да търгуват с тях. Това ще създаде бизнес възможност за фермерите. Това може да доведе до създаване на напълно нов продукт, защото идеята е как може да увеличиш въглерода в почвата, как да го продаваш и предлагаш на пазара.
Големият проблем тук е, че ще виждаме цялостно намаляване на приноса от данъкоплатците към земеделието и трябва да предложим решения, които са базирани на пазара. Не можем да използваме парите на данъкоплатците, за да финансираме всичко в далечна перспектива. Как можем да създадем нови бизнес възможности от редуциране ефектите от промяната в климата или от екологични мерки като цяло? Това е жизненоважният елемент.
Това може да проработи например като кажеш: този продукт е по-екологичносъобразен, отколкото другия продукт. Но трудността тук е как може това да бъде свързано с различните условия в различните държави членки. Не може да се каже по черно-бял начин.
Друг въпрос е как третираме вноса и износа. Защото може да има екстремни ситуации, в които в ЕС производството да не е устойчиво, или ние да сме по-устойчиви от всички останали. Реалността е, че ние не можем да преместваме производството, говорейки глобално дори в рамките на ЕС. Трябва да гарантираме че всички държави членки участват. Така че трудностите са ясни.
Жизненоважният въпрос е така да направим нещата, че земеделието и лесовъдството да не са вредни за околната среда, и как да демонстрираме това, което правим. Защото ние вече правим много и наистина се фрустрираме, когато ни упрекват с погрешни обвинения.
– Въвеждането на екологизирането на земеделието и „зеления“ елемент се определя в общественото допитване като най-обременителния и сложен момент в ОСП, който ограничава нейната ефективност. Какво трябва да се промени в следващия програмен период?
Това е същността на въпроса – ЕК ясно каза, че „зелените“ плащания не проработиха. Комплексът озеленяване, „зелени“ мерки беше много сложен и ние сме съгласни с това. Ние нямахме разминавания относно целите на „зелените“ мерки, а именно сеитбооборот, който има смисъл от агрономична гледна точка. Когато следвах земеделие в университета, сеитбооборотът беше нещо общоизвестно. Учехме как се подобрява почвата, как е добре да отглеждаш едни култури преди други, как различните култури реагират през зимата – в моята родна държава Финландия най-вероятно е различно от България.
Целта на „зелените“ мерки беше ясна – административна система за сеитбооборот
Накратко можем да кажем, че сегашният „зелен“ принцип, който изпълняваме в ЕС, е де факто административна система за сеиотбооборот. И с това имам предвид, че преди няколко години, когато ОСП се въвеждаше през 2012-2013, на „зелените“ мерки се гледаше като на решение за изискването за ротация на културите. И тъй като този процес е дългогодишен, трябваше всяка ферма да се контролира за период от 2 или 3 години, което от административна гледна точка просто не работеше.
Така се стигна до концепцията за „зелени“ мерки и разделянето на фермите с различна площ, например тези над 20 ха трябваше да имат поне три култури от различни видове. Голямата въпросителна е имаме ли технологии, например сателити, с които реално да контролираме това, че фермерът прави ротация на културите и спазва определени „зелени“ принципи. Контролирането би могло да се организира например чрез космическата програма на ЕС „Коперник“, която представлява система за наблюдение на Земята, или посредством някое друго техническо средство.
Опростяването на „зелените“ плащания ще е смислено, само ако има ефект върху фермерите
Но в най-добрия случай се получаваше така, че получаваш доклад от администрацията, тази година имаш това, другата – онова, ако си съгласен, подаваш декларация. Разбира се детайлите са трудното – какво ако имаш пълно унищожаване на културата и трябва да се върнеш към началната точка или какво правим в ситуации, когато парцелът ти е толкова малък, че не може да бъде контролиран. Ще има ли изключения за теб, ще следваш ли същите правила, въпросите остават.
Мислим, че можем да изпълним същите условия, но по по-лек начин. И точно върху това работи в момента Европейската комисия. Затова казахме много ясно, че виждаме потенциал и логика в предложенията на ЕК, но искаме да знаем какво има предвид Комисията, когато се говори за общ елемент, за ресурси, къде точно е поставен фермерът. Опростяването ще донесе своите административни ползи, но трябва да поставим фокуса върху фермера, защото земеделците са най-добри в това – да произвеждат храна. Нека не ни обясняват това опростяване, ако то няма ефект върху фермерите.
Втората част с интервюто с генералния секретар на „Копа-Коджека“ Пека Песонен четете в Agronovinite.com.
Източник: Agronovinite.com