Селското стопанство в европейската Зелена сделка

Селското стопанство в европейската Зелена сделка

Има странно разминаване във времето между водените преговори за законодателните промени в ОСП след 2020 г. и интегрирането на стратегията „От фермата до вилицата“, смята експертът Алън Матюс

 

Европейският зелен пакт, или т.нар. Зелена сделка, бе публикувана в средата на декември 2019 г. Тя определя ключовите политически цели на новата Комисия през следващите 5 години. Какво ни предстои и как ще бъдат постигнати целите, по този въпрос размишлява експертът по земеделска политика на ЕС Алън Матюс.

Лайтмотив на Зелената сделка е Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. Тя обаче не се изчерпва само с политика в областта на климата. Има намерението да се справи с други екологични проблеми, включително защитата на природните ресурси и намаляване на използването им.

Диаграмата по-долу илюстрира обхвата на Зелената сделка.

Елементите на Европейската Зелена сделка 

Европейската Зелена сделка се рекламира като европейската стратегия за нов растеж. Тя цели да трансформира ЕС в ресурсоефикасна и конкурентна икономика. През 2050 г. ЕС не трябва да е нетен производител на зелени газове, а икономическият растеж трябва да е необвързан с използването на ресурси.

Като основен инструмент за постигане на целите на Зелената сделка ще служат новите технологии и иновациите. „Хоризонт Европа“ се очаква да играе водеща роля при определянето на допълнителните публични и частни инвестиции в изследванията. Поне 35% от нейния бюджет ще финансира нови решения за климата, които са релевантни към прилагането на Зелената сделка.

Според проф. Алън Матюс Комисията е права да акцентрира върху декарбонизацията и растежа – те трябва да вървят ръка за ръка. Загубата на работни места, която ще произтече в рамките на зеления преход, е приемлива, ако тя води до съществен икономически прогрес и отваря алтернативни възможности за останалите без работа.

За някои икономисти допълнителните инвестиции, необходими за декарбонизацията на икономиката, може да подействат като стимул за европейската икономика и спиране на следващата рецесия.

По-късно тази седмица се очаква стартирането на Европейския инвестиционен план за устойчивост, който ще осигури 1 трлн. евро за инвестициите през следващото десетилетие. Целта е да се увеличи финансирането на зеления преход по различни начини. Поне 25% от бюджета ще бъде заделен за климатични проекти.

Европейската инвестиционна банка ще осигури допълнителна подкрепа като удвои дела си в общото финансиране (понастоящем 25%), предназначени за климатични инвестиции до 2025 г. Допълнително частно финансиране ще бъде получено от фонда InvestEU в размер на 280 млрд. евро.

За частния сектор Комисия ще представи Зелена финансова стратегия през 2020 г.  Според икономиста Жан Пизани-Фери тези мерки няма да са достатъчни за стимулиране на зелените капиталови разходи при отсъствието на точна, надеждна и дългосрочна цена на въглерода, които дефинират парична стойност на понижаването на емисиите. Европейската Зелена сделка има нужда от по-висока цена на въглерода.

Каква ще бъде тя през 2030 г. ще бъде дебатирано. Окуражаващо е, че последните реформи в Схемата за търговия с емисии (СТЕ) доведоха до рязко повишаване на цената на 45% от емисиите. Малко правителства имаха политическия кураж да поставят адекватна цена на въглерода в сектора, който Схемата за търговия с емисии не обхваща. Някои, като Франция, опитаха, но бяха възпрепятствани от надигнали се протести.

Оттук идва значението на Европейския закон за климата, който Комисията има намерение да предложи през март, за да подсигури изпълнението на целите за климатична неутралност през 2050 г. Според Пътната карта на Закона за климата на Комисията тя ще трансформира начина, по който се прави политиката на ЕС и ще постави дългосрочна посока.

До лятото на 2020 г. Комисията ще представи план за повишаване на нивото на намаляване на парниковите емисии за 2040 г. с поне 50% и с 55% спрямо нивата от 1990 г.

За да постигне редуцирането, Комисията, до юни 2021 г., ще преразгледа и предложи да се ревизира където е необходимо всички инструменти, които са релевантни към климатичната политика. Част от плана е в бъдеще да бъде реформирана Схемата за търговия с емисии – тя ще включва повече сектори, включително сгради, транспорт и морски сектор.

Климатичните амбиции на Комисията ще провокират значителни икономически дислокации. Преходът към неутрална въглеродна икономика ще закрие работни места в индустрии, които са свързани с произвеждането на енергия и други производствени дейности. Декарбонизацията ще намали стойността на кафявите активи (от въглищни мини до енергийно-неефективни жилища). В същото време ще изисква инвестиране в нови процеси и технологии, тъй като цената на въглерода ще окуражи ново инвестиране в енергийна ефективност и възобновяема енергия, ще създаде нови работни места в обслужващия сектор. Оттук ще произтече значително пренасочване на работна ръка.

Комисията смята, че зеленият преход ще бъде успешен, ако се осъществи по справедлив и приобщаващ начин. Дори се предвижда „Фонда за справедлив преход“, чиято цел е да не остави никой извън процеса. Той ще се фокусира върху региони и сектори, които са сериозно засегнати от промените, тъй като досега са разчитали на процеси, изискващи интензивно генериране на въглеродни емисии или пък твърди горива.

Според официалните данни този фонд ще разполага с близо 100 млрд. евро, които ще бъдат управлявани по правилата на Кохезионния фонд. Според реципиенти на Кохезионния фонд, ако няма бъдещо увеличаване на бюджета, ще станем свидетели на просто преразпределение на съществуващите ресурси на фонда.

 

Стратегия „От фермата до вилицата“

Селското стопанство и храната ще заемат основна роля в постигането на Европейската Зелена сделка. Новата стратегия От фермата до вилицата ще състави пътна карта за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система.

Проектното предложение на Комисията за бъдещето на земеделската и хранителна политика през ноември 2017 г. днес звучи сякаш от друга епоха.

Доста по-остър е езикът, който се използва от Комисията в защитата на новата Стратегия:

Производството на храна замърсява въздуха, водата и почвата, допринася за загубата на биоразнообразие, климатичните промени и изчерпване на ресурсите. Изхвърлянето на храна е на неприемливо ниво… Затлъстяването е друг нарастващ проблем сред населението на ЕС, което води до сериозни здравословни проблеми и разходи за лечението им. Европейският съюз си поставя сериозни цели, но са необходими огромни промени, за да бъдат постигнати. Ясно е: един нов, по-здравословен, по-справедлив и по екоустойчив подход към хранителните системи е необходим. Бизнесът, какъвто го познаваме, вече не е опция.

По-късно Стела Кириакидес, комисар по Здравеопазване и безопасност на храните, повтори приблизително същото съобщение в речта си по време на конференцията DG AGRI Outlook през миналия декември.

Тази промяна в мисленето на хората в Комисията е резултат от много фактори. Сред тях са трупащите се доказателства за увреждането на околната среда, което може да има катастрофални последици; резултатите от европейските парламентарни избори, при които се забеляза по-силна подкрепа на зелените партии, и др.

Понастоящем земеделските асоциации сякаш не са доловили как се е променил фундаментът на дебата за земеделската политика през последните две години. Техният отговор на обвиненията за приноса им към въглеродните емисии се изразява често в твърдения, че фермерите са несправедливо обвинявани. Всеки фермер се налага да работи в рамките на пазарната и политическата система, която се е провалила правилно да реши екологичните проблеми и трудно може да бъде обвиняван, че не е дал най-доброто от себе си. Стратегията От фермата до вилицата е пример, че този факт е осъзнат и този начин на действие не пасва на търсените цели.

 

Стратегията От фермата до вилицата ще се базира на 6 основни цели: 

  •  Да допринесе за постигането на целите на Европа относно климатичните промени;
    •    Да защитава околната среда;
    •    Да поддържа биоразнообразието;
    •    Да стимулира екоустойчивата консумация на храна;
    •    Да осигурява достъпна като цена и здравословна храна за всички;
    •    Да подобри икономическото състояние на фермерите.

 

Много отворени въпроси

По-късно тази пролет Комисията ще представи Стратегията От фермата до вилицата. Ще има дебати, които ще обхващат различните елементи на хранителната верига. Ще бъде положен пътя за формулирането на по-екоустойчива хранителна политика. Предстои да разберем какви ще са ефектите върху земеделието, когато всички компоненти бъдат събрани в едно.

Много са отворените въпроси, които предстои да получат адекватен отговор през следващите месеци. Матюс отделя специално внимание на няколко:

 

Как Европейската Зелена сделка ще бъде отразена в резултатите на Международната финансова рамка (МФР) за 2021-2027? 

Европейската Зелена сделка цели значително увеличаване на разходите, за да бъдат постигнати целите за климатична неутралност до 2050 г. В предложението за МФР не се казва нищо за Фонда за справедлив преход. Полша отказа да подпише заключенията на Европейския съвет през декември 2019 г., поради липсата на сериозни ясноти относно бюджета.

 

Как Стратегията ще се отрази в законодателството на ОСП след 2020 г.?

Има странно разминаване във времето между водените преговори за законодателните промени в ОСП след 2020 г. и интегрирането на Стратегията От фермата до вилицата. Очаква се формулирането на по-екоустойчивата хранителна стратегия да започне през пролетта на 2020 г. и предложенията за законодателни промени да възникнат в края на годината, когато законодателството на ОСП ще бъде обговорено.

Регулаторни инициативи, сред които значението на понижаването на употребата на химични пестициди, антибиотици и торове,  се очакват през 2021 г. и са независими от цикъла на ОСП реформи.

 

Каква ще бъде ролята на селското стопанство в прехода към климатична неутралност? 

Според Алън Матюс добре е да стане ясно възможно най-бързо какъв се очаква да бъде приносът на земеделието и хранителния сектор към осъществяването на целите, поставени в Пътната карта.

 

Как принципът на справедливия преход ще бъде приложен в селското стопанство? 

Прогнозира се, че европейската Зелена сделка ще доведе до загуба на работни места, но същевременно ще създаде възможности за зелените сектори. Тази промяна може да засегне и селското стопанство. Една от причините създаването на климатична пътна карта на селското стопанство на европейско ниво да е добра идея е, че тя ще помогне да се бъдат идентифицирани промените, които се окачват, както и къде ще се случат те. Дали земеделските райони, които ще бъдат най-засегнати, ще получат помощ от Фонда за справедлив преход, е друг важен въпрос, който трябва да намери отговор в бъдеще.

Източник: Agri.bg