СУБСИДИИ НА САМОУПРАВЛЕНИЕ
Публикация на Драгомир Николов в списание „Икономист“
След 2020 г. разпределянето и контролът върху европарите за земеделие няма да зависят изцяло от Брюксел, а от членките на ЕС
София, а не Брюксел, става главен герой в европейските субсидии за земеделието след 2020 година. Както и Букурещ, Прага, Варшава, Париж, Берлин… Правителствата на страните членки, а не Европейската комисия, ще решават къде и по колко да плащат и как да контролират изразходването на европейските средства. В периода, в който финансирането за фермерите ще намалее чувствително, Еврокомисията се дърпа крачка назад и оставя повече отговорност в ръцете на страните членки.
Какво ще се промени? След 2020 г. Брюксел ще продължи да определя общите бюджети за директните субсидии за отделните страни, но конкретният им размер и разпределението им ще се решават от отделните национални правителства, без да е необходимо да искат разрешение за всяка промяна от ЕК. Европейската комисия ще продължи да определя общите цели пред европейското земеделие, като ще следи за изпълнението им чрез национални планове по години, които всяка страна членка трябва да подаде в началото на новия програмен период. ЕК ще има право да отхвърля или коригира плановете, ако според нея те не отговарят на общите цели.
По-важното е, че давайки самостоятелност на страните членки, ще си запази правото да спира земеделски субсидии, ако целите в плановете не се изпълняват, тоест ако европарите се харчат неефективно.
Планира се и промяна в контрола над изразходването на европейските средства. Досега Брюксел определяше механизма на първичен контрол в държавите членки, който те трябва да прилагат. От новия програмен период всяка страна ще има възможност да използва собствен контролен механизъм, различен от досегашния, стига предварително да е получила одобрение за него от Еврокомисията. Идеята на тази промяна е страните да получат повече свобода, но и отговорност за изразходването на европейските средства, а не непрекъснато да се оправдават с механизмите на Брюксел, коментираха експерти.
Национални планове
„Бюджет срещу резултати” е краткото определение на новата формула за субсидиране в земеделието, предложена в комюнике на ресорния еврокомисар Фил Хоган, в което той за първи път официално излага вижданията си за земеделската политика на общността след 2020 г.
Брюксел ще постави на страните членки базисни цели, а те всяка година с ефекта от субсидиите ще отчитат как ги постигат. Пътищата за постигането им обаче ще са тяхна отговорност.
Националните планове, които държавите членки ще защитават, трябва да съдържат ясно измерими резултати. „Държавите членки ще трябва да поемат по-големи отговорности. В своите планове те сами ще посочат какви субсидии ще изплащат и как чрез тях ще постигнат конкретни резултати по базисните цели на ЕС, каквито са намаляване на вредните емисии, увеличаване на заетостта в селските райони, осигуряване на евтина енергия в ЕС в съответствие с целите на Енергийния съюз на ЕС, пренасянето на иновациите и изследвания от лабораториите до полето и пазара, свързване на фермерите с дигиталната икономика, включването на земеделието в миграционната политика и т.н. ”, посочи пред „Икономист“ експерт от Еврокомисията.
На практика всяка държава ще си поставя конкретни количествени цели, които Брюксел ще следи дали се покриват година за година, а за по-дългосрочните – на 2 или 3 години. При неизпълнение на целите – например държавата е поела ангажимент, че ще намали изхвърляния въглероден двуокис с 2% за година, но това не е станало, най-тежкото наказание ще е спирането на европарите, обясняват източниците от ЕК.
На въпрос защо Брюксел е решил да даде повече свобода на отделните страни, отговорът бе: „Ще е много, много странно да седим в Брюксел и да казваме оттук от каква точно помощ имат нужда фермерите във вашата страна”.
Всъщност страните членки ще правят избор между вече познати схеми, но сами ще решават каква част от субсидиите ще се изплащат за обработване на земя, каква част за произведена и продадена продукция и кои ще бъдат по-високи като суми. В България например освен директни субсидии за земя се плащат помощи и за изтъргувани плодове, зеленчуци и мляко (т.нар. “обвързана подкрепа”). Освен че ще може само да определя размера на тези два типа субсидии, по новия механизъм българското правителство само ще решава и дали да даде по-висока субсидия за младите фермери, за да привлече повече хора в земеделието, и дали ще има отделно и по-сериозно подпомагане за най-дребните земеделци, или акцентът ще остане върху по-едрите арендатори.
Много важна част от националните планове ще бъде т.нар. мониторингова програма, тоест контролният механизъм, който съответната държава членка ще заложи и ще използва, за да не допуска злоупотреби с европари.
По-умно позеленяване
От 2020 г. Брюксел се отказва и от централизирано спусканите мерки за „позеленяване“ на земеделието. Изискванията за оставяне на определени площи от нивите като угар и за отглеждане на поне 3 култури в големите ферми, за да се щади почвата, срещнаха редица критики, а сега и разбирането на Брюксел, че са създали бюрократични пречки пред фермерите.
Европейската комисия обаче очаква в националните си планове държавите членки да предложат нови мерки, които да надминат постигнатите резултати от отхвърлената схема и да щадят още по-сериозно околната среда. Сред препоръчаните е биологичното земеделие, което гарантира, че земята се изчиства от пестициди и среща все по-голямата подкрепа на потребителите. Препоръчително остава и поддържането на постоянно затревени площи в стопанствата, където да гнездят птици.
“Тук е мястото да се приложат новите технологии. Например ако сензори казват на фермерите кога е нужно да се полива, това е най-добрият начин за пестене на вода. Наблюдение от спътник може да покаже дали нивите са застрашени от вредители и трябва ли да се пръскат с химикали за растителна защита. В програмите за развитие на селските райони може да се дава предимство на закупуването на съвременни модели трактори и комбайни, които щадят максимално околната среда”, посочи различни варианти пред страните членки източник от ЕК.
По този повод другата новост е, че във времето след 2020 г. ще се позволява гъвкавост между бюджетите на директните субсидии и на инвестиционната Програма за развитие на селските райони. Най-вероятно ще се разшири възможността директни субсидии да се изплащат от бюджета на инвестиционната програма. И в момента това е възможно по мерките за агроекология, добили печална популярност в България като субсидии за прехрана на гъските.
Субсидиите остават
И за да се пресекат всякакви спекулации, в официалното комюнике на еврокомисар Хоган ясно се казва, че директните субсидии в земеделието продължават да са основна форма на подпомагане. Причината е, че за разлика от другите сектори в икономиката (в които евросредствата ще се насочват предимно чрез различни финансови инструменти, под формата на заеми и гаранции по кредити) земеделието остава зависимо от капризи на времето, природни бедствия и болести по животните. В резултат, по данни на Брюксел, всяка година най-малко 20% от фермерите в Европейската общност губят минимум една трета от дохода си. Според статистиката на общността почти във всички страни членки доходите на фермерите са под средната работна заплата в икономиката. Изключение правят Чехия и Естония, където средният фермерски доход е по-висок, около 15 000 евро годишно. В България и Словакия средните заплати от другите сфери на икономиката са почти изравнени с доходите на земеделците – съответно 5000 евро и 11 000 евро, по данни на ЕК (виж графиката).
Така че субсидии – да, но силно намалени, както стана ясно от изтекла чернова на официалното комюнике седмица преди то да бъде обявено. Според черновата експертите от Главна дирекция “Земеделие и развитие на селските райони“ предлагат максималната субсидия за земя, която може да получи един фермер за година, независимо от размера на неговото стопанство, да е 60 000 – 100 000 евро. За сравнение сега максималният праг е 300 000 евро, т.е. намалението ще е поне 3 пъти.
В официалния документ тази цифра липсва, но източници от Брюксел нито потвърдиха, нито отрекоха съществуването на подобни сметки. Те посочиха, че таван на субсидиите ще има, но той не може да бъде определен преди май 2018 г., когато ще стане ясна рамката за новия бюджет на ЕС. И
„Умни села“
От новите програми за развитие на селските райони, които по традиция се пишат от държавите членки и се одобряват от ЕК, Брюксел очаква много по-плътно да отразяват специфичните нужди на отделните райони. Това се прави и в момента от старите страни – членки на общността, но България все още не смее да избере децентрализирания подход. Нов акцент е създаването на т.нар. Smart Villages (Умни села). Отчитайки факта, че 26% от хората, живеещи в селските райони на ЕС, нямат достъп до публичен транспорт, а други 25% – до здравни услуги, според Брюксел тези проблеми поне частично могат да бъдат решени чрез осигуряване на доста по-добро покритие с интернет, ако, разбира се, има развито електронно правителство. “Умното село“ ще скъси и връзката между фермерите и крайните потребители чрез онлайн продажбите. До месец-два предстои да бъде представен пилотен проект “за умно-еко-социално селище”, който е инициатива на Европейския парламент. Чрез него ще се покажат най-добрите практики, въз основа на които да се изгражда тази концепция през следващия програмен период.
Пред реализирането на стратегията за “умните села” все още се изправят няколко ключови предизвикателства, за които във времето до 2020 г. трябва да се намери решение.
“За да заработят ефективно умните села, трябва да се разработят евтини приложения, на цена от 300 до 500 евро, които да дават информация в реално време за посевите, животните и продажбите на фермерите”, посочи източник от ЕК. Подобни приложения могат да дават данни и на счетоводителя на фермата и така да се премахне необходимостта от срещи в реално време. Обмисля се идеята държавите в ЕС да бъдат окуражени да дават повече точки при одобрение на фермерски проекти по селската програма, които наред с традиционните инвестиции внедряват и дигитални инструменти.
Според евроекспертите засега големият проблем пред “умните села” е осигуряването на достатъчно гаранции, че информацията за съответната ферма ще е достояние само на нейния собственик, още повече когато се разменя чувствителна търговска информация за фючърсни и други сделки, която потенциално може да изтече при конкуренти.
Другият проблем пред “умните села” е застаряването на фермерите в ЕС и оттам непознаването на новите технологии. Затова в Брюксел се надяват новите мерки да доведат в селата младите хора и да спрат отлива им към големите градове.
Текстът е публикуван в брой 49/2017 г. на списание „Икономист“.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
Източник: iconomist.bg
Снимка: ec.europa.eu