Януш Войчеховски: ОСП може да даде съществен принос, като постави фермерите в центъра на иновационния процес
Акценти от писмените отговори на допълнителни въпроси от депутатите в ЕП
Ако все пак бъде избран за комисар по земеделието, полският кандидат Януш Войчеховски обеща да прокара специален план за развитие на биоземеделието. Това става ясно от писмените отговори на допълнителни въпроси от депутатите в ЕП, след края на първото несполучливо препитване на Войчехоски. Поправителният изпит пред комисиите по земеделие и околна среда на Европейския парламент предстои днес, след като първоначално беше насрочено за 14 октомври. Според думите му дългосрочната визия за развитието на европейското земеделие ще се отразява в обширен анализ, част от оценката за въздействие, която ще придружава реформите на ОСП.
„Биоземеделието наистина може да играе важна роля в контекста на европейската зелена сделка и постигането на поставените цели за климата”, се казва в отговорите на поляка.
Намаляването на пестицидите според него ще допринесе за подобряване на биоразнообразието и опазване на почвите. Според него държавите трябва да се възползват от предвидените по-големи възможности за подкрепа и да включи подпомагането на биофермерите в техните стратегически планове.
„Нови еко-схеми могат да бъдат използвани за популяризирането на биоземеделието и за съответното възнаграждение на тези земеделски стопани”, добавя Войчеховски.
По отношение новите техники за размножаване, Войчеховски е на мнение, че трябва да се започне широка дискусия, като всички нови мерки за размножаване на животни и растения трябва да са „адекватни” и „пропорционални” .
Директните плащания…
По отношение на преките плащания, полякът е на мнение, че днес близо 72% от парите по този инструмент отиват за семейните ферми с размер между 5 и 250 хектара, които представляват 2/3 от стопанствата в ЕС. Той напомня, че в предложенията за промени са въведени различни механизми, които да попречат на това, голяма част от плащанията да отиват към големите ферми обработващи над 250 ха като допълнително преразпределително плащане за устойчивост за малки и средни стопанства и механизма за намаляване на директните плащания. Освен това сред целите в стратегическите планове на страните членки ще има и такава, която ще касае преразпределението на плащанията между малките и средни стопанства, като от ЕК ще контролират как се изпълняват тези цели.
Иновациите….
Един от основните проблеми по отношение на иновациите в земеделието, е че съществуващите до момента знания не се използват от селскостопанската общност.
„Стопаните трябва да поемат собствеността върху новите технологии, новите бизнес модели и новите форми на сътрудничество. ОСП може да даде съществен принос, като постави фермерите в центъра на иновационния процес. Един ефективен инструмент е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI)”, се казва още в отговорите му.
„Друга важна област, която ще има огромен потенциал за иновации, е областта на цифровизацията на селското стопанство (интернет на нещата, прецизно земеделие). Той има потенциал да насърчи устойчивостта на сектора и на цялата верига на стойност, от производство до потребление. Иновациите в кръговата икономика ще допринесат за подобряване на използването на природни ресурси (повторна употреба на отпадъци и др.) И за насърчаване на растежа на селските райони с нови дейности и предприятия.”
Така например могат да се намерят нови приложения на произведената биомаса, което ще позволи на фермерите да повишат добавената стойност на произведената продукция чрез интегриране на нови компоненти като възобновяема енергия и др.” Иновациите в биоконтрола на вредители и болести, подпомогнати от дигитализацията, също трябва да позволят намаляване на използването на химически пестициди в селскостопанския сектор.”
Намаляване разликите в субсидиите…
По отношение на една от темите, които най-много интересува българските фермери – намаляването на разликите в субсидиите Войчеховски пише:
”Благосклонен съм да постигна навреме пълно вътрешно сближаване. Наясно съм, че разликите в нивото на основното плащане на хектар между земеделските производители в държавите – членки съществуват. Някои от тези различия са напълно оправдани и ще бъдат оправдани и при изпълнение на предложението на Комисията, тъй като не всички земеделски производители в една държава-членка са изправени пред еднакви агрономически и социално-икономически ситуации… В настоящата система от 18-те държави-членки, които предоставят основното плащане, използвайки права на плащане, 7 все още ще имат права, отчасти базирани на исторически референции за производството в края на тази година (в резултат на реформата от 2013 г.). Комисията предлага да наложи допълнително сближаване на стойността на правата с минимална цел от 75% от средната стойност за всички права в една и съща държава-членка или група територии най-късно до 2026 г.”
Източник: Мартин Иванов, Nivabg.com